Апракос 67
Деян., 43 зач., XX.7-12
(За? м7г.) Во дни2 џны, во є3ди1ну t суббHтъ, собрaвшымсz ўченикHмъ преломи1ти хлёбъ, пavелъ бесёдоваше къ ни1мъ, хотS и3зhти наyтріи: прострe же сл0во до полyнощи. Бsху же свэщы2 мнHги въ г0рницэ, и3дёже бёхомъ с0брани. Сэдs же нёкто ю4ноша, и4менемъ є3vтЂхъ, во nкнЁ, nтzгчeнъ сн0мъ глуб0кимъ, глаг0лющу пavлу њ мн0зэ, прекл0ньсz t снA, падE t трекр0вника д0лу, и3 взsша є3го2 мeртва. Сошeдъ же пavелъ нападE нaнь, и3 њб8eмь є3го2, речE: не м0лвите, и4бо душA є3гw2 въ нeмъ є4сть. Возшeдъ же и3 прел0мль хлёбъ, и3 вкyшъ, дов0льнw же бесёдовавъ дaже до зари2, и3 тaкw и3зhде. Привед0ша же џтрока жи1ва, и3 ўтёшишасz не мaлw.
Ин., 48 зач. XIV.10-21
(За? м7и.) РечE гDь свои6мъ ў§никHмъ: гlг0лы, ±же ѓзъ гlг0лю вaмъ, њ себЁ не гlг0лю: nц7ъ же во мнЁ пребывazй, т0й твори1тъ дэлA. Вёруйте мнЁ, ћкw ѓзъ во nц7Ё, и3 nц7ъ во мнЁ: Ѓще ли же ни2, за т† дэлA вёру и3ми1те ми2. Ґми1нь, ґми1нь гlг0лю вaмъ: вёруzй въ мS, дэлA, ћже ѓзъ творю2, и3 т0й сотвори1тъ, и3 бHльша си1хъ сотвори1тъ: ћкw ѓзъ ко nц7Y моемY грzдY. И# є4же ѓще что2 пр0сите t nц7A во и4мz моE, то2 сотворю2: да прослaвитсz nц7ъ въ сн7э. И# ѓще чесw2 пр0сите во и4мz моE, ѓзъ сотворю2. Ѓще лю1бите мS, зaпwвэди мо‰ соблюди1те. И# ѓзъ ўмолю2 nц7A, и3 и3н0го ўтёшителz дaстъ вaмъ, да бyдетъ съ вaми въ вёкъ, Д¦ъ и4стины, є3г0же мjръ не м0жетъ пріsти, ћкw не ви1дитъ є3гw2, нижE знaетъ є3гw2: вh же знaете є3го2, ћкw въ вaсъ пребывaетъ и3 въ вaсъ бyдетъ. Не њстaвлю вaсъ си1ры: пріидY къ вaмъ. Е#щE мaлw, и3 мjръ ктомY не ўви1дитъ менє2, вh же ўви1дите мS: ћкw ѓзъ живY, и3 вы2 жи1ви бyдете. Въ т0й дeнь ўразумёете вы2, ћкw ѓзъ во nц7Ё моeмъ, и3 вы2 во мнЁ, и3 ѓзъ въ вaсъ. И#мёzй зaпwвэди мо‰ и3 соблюдazй и5хъ, т0й є4сть любsй мS: ґ любsй мS возлю1бленъ бyдетъ nц7eмъ мои1мъ: и3 ѓзъ возлюблю2 є3го2, и3 kвлю1сz є3мY сaмъ.