Апракос 235
Седми~ца ѕ&i-z по пzтьдесz~тнице
Еф., 216 зач., I.1-9
(За? сѕ7i.) Пavелъ, послaнникъ їҳсъ хrт0въ в0лею б9іею, с™śмъ сyщымъ во є3фeсэ и3 вёрнымъ њ хrтЁ їҳсэ: блгdть вaмъ и3 ми1ръ t бGа nц7A нaшегw и3 гDа їҳса хrтA. Блгcвeнъ бGъ и3 nц7ъ гDа нaшегw їҳса хrтA, блгcви1вый нaсъ всsцэмъ блгcвeніемъ дух0внымъ въ нбcныхъ њ хrтЁ, ћкоже и3збрA нaсъ въ нeмъ прeжде сложeніz мjра, бhти нaмъ с™śмъ и3 непорHчнымъ пред8 ни1мъ въ любви2, прeжде нарeкъ нaсъ во ўсыновлeніе їҳсъ хrт0мъ въ него2, по бlговолeнію хотёніz своегw2, въ похвалY слaвы блгdти своеS, є4юже њблгdти2 нaсъ њ возлю1бленнэмъ: њ нeмже и4мамы и3збавлeніе кр0вію є3гw2, и3 њставлeніе прегрэшeніи, по богaтству блгdти є3гw2, ю4же преумн0жилъ є4сть въ нaсъ во всsцэй премyдрости и3 рaзумэ, сказaвъ нaмъ тaйну в0ли своеS по бlговолeнію своемY.
Мк., 30 зач., VII.24-30
(За? l.) Во врeмz џно, пріи1де їҳсъ въ предёлы т›рски и3 сідw6нски: и3 вшeдъ въ д0мъ, ни ког0же хотsше, дабы2 є3го2 чyлъ: и3 не м0же ўтаи1тисz. Слhшавши бо женA њ нeмъ, є3sже дщи2 и3мsше дyха нечи1ста, пришeдши припадE къ ногaма є3гw2: женa же бЁ є4ллинска, сmрофінікjсса р0домъ: и3 молsше є3го2, да бёса и3зженeтъ и3з8 дщeре є3S. Їҳсъ же речE є4й: њстaви, да пeрвэе насhтzтсz ч†да: нёсть бо добро2 tsти хлёбъ чaдwмъ и3 поврещи2 псHмъ. Nнa же tвэщaвши глаг0ла є3мY: є4й, гDи: и4бо и3 пси2 под8 трапeзою kдsтъ t крупи1цъ дэтeй. И# речE є4й: за сіE сл0во, и3ди2: и3зhде бёсъ и3з8 дщeре твоеS. И# шeдши въ д0мъ св0й, њбрёте бёса и3зшeдша и3 дщeрь лежaщу на nдрЁ.